Целта на охлаждането е да се повиши твърдостта на стоманата и устойчивостта на износване, докато целта на темперирането е да се облекчат напреженията при охлаждане и да се регулират механичните свойства (като повишаване на якостта и намаляване на чупливостта).
Закаляването включва нагряване на стоманата над нейната критична температура, за да се образува аустенит, последвано от бързо охлаждане (напр. във вода или масло); това трансформира аустенита в много твърд мартензит, но значително намалява пластичността и якостта, като същевременно генерира вътрешни напрежения. Закаляването включва повторно нагряване на закалената стомана до определена температура под критичния диапазон, задържането й там и след това бавно охлаждане; това кара мартензита да се разложи на по-стабилни микроструктури (като темпериран мартензит или сорбит), като по този начин се намаляват вътрешните напрежения, подобряват се цялостните механични свойства и се постига баланс между твърдост и издръжливост. Тези два процеса се допълват взаимно: закаляването осигурява основната твърдост, докато темперирането гарантира производителността на материала при действително приложение.
